Ушната кал, наречена също церумен, се произвежда от тялото, от жлезите на външния слухов проход, за да предпази ушите. Тя има както омазняващ ефект, така и антибактериални свойства и защитава кожата от физичните фактори на околната среда. Обичайно церуменът не се задържа, а се предвижва през ушния канал навън, благоприятствано от движенията на долната челюст при движение и дъвчене. В същото време, при някои предразположени хора се създават благоприятни условия за задръжка и натрупване на ушна кал, която затваря нацяло ушния канал и се появяват различни оплаквания – от лек дискомфорт до силна болка и заглъхване на ухото.
Широко разпространен метод за премахване на ушната кал е чрез използването на клечки за уши. Съвременно познание и практитка обаче са категорично против тази практика, а някои от причините са:
- Риск от нараняване на кожата на канала и последващи инфекции;
- Опасност от пробиване на тъпанчевата мембрана и разместване на костиците в средното ухо водещи до намаление на слуха и глухота;
- Вместо да се отстрани, ушната кал бива вкарана още по-навътре, създавайки понякога затруднения за отстраняването ѝ;
- Не на последно място, механичното дразнене на жлезите, които произвеждат церумен, предизвиква тяхната хиперфункция и образуване на още повече церуменален секрет. По този начин се получава един порочен кръг, водещ до увеличено натрупване на ушна кал.
С цел да се избегнат тези усложнения, не се препоръва да се правят опити за почистване с клечки или други предмети. Достатъчно е след баня да се забършат ушната мида и входа на ушния канал с навлажнена памучна кърпа, а при съмнения за патологично натрупване и задръжка на церумен да се потърси консултация със специалист.